Madame Toannet. La lettre 🙂

 "Мадам, дуелът май ще се забави.
Ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлият ви глас...

… и ако днес мъжът ви ме простреля,
спасявайки семейната си чест,
ще помня ароматната постеля
и тъй интимният ви нежен жест,

от който всичко в мене беше струна
и смея да твърдя, че бях скала!
(мъжът Ви с гняв надписал е куршума –
мишената е моята глава)…"

Реши мадам да изяде писмото,
закърши пръсти с яростта на рис,
че вместо чай да пие днес в леглото
търпи отново мъжкия каприз –

дуели, пури, даже куртизанки,
а привечер и чашите с порто...
– Мари! – (къде е тази хулиганка!) –
По гащи съм и чудя се защо...

– Мадам, задачата си тъкмо свърших.
Приготвих белия Ви тоалет,
а както винаги (по повод същи)
и траурен. При повече късмет.

Жени Иванова

Относно: Тълпата

Коварна съм. Безлика. Безпардонна.
И нямам чувства. Имам интерес.
Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.
Играя си с нивото ти на стрес.

Понеже съм тълпа… Поднасям клюки –
говоря си с жена ти всеки ден.
И на любовница, Петров, не случи!
Но с тъща си ще бъдеш откровен…

Усещаш ли усмивката на шефа –
за пенсия изобщо не мисли…
А те, Малдивите, са ‘баси кефа,
но ти си, брат ми, онзи без пари.

На кръвното не можеш да разчиташ.
За него, виж, се грижи новинар.
За камъка огромен си магнитът.
И ще го носиш, обещавам, с чар.

Понеже сме тълпата, дето влачиш,
учудващо, Петров, си още жив…
като Атлас си предполагам, значи,
но в случая кръщавам те… Сизиф!

Жени Иванова,

забележка: Петров е събирателен образ.

Примка от коприна

 

                                       (по Реймънд Чандлър)

 

– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!

Секундите до срещата броях.

И тази рокля!… Като ръкавица

обгръща тяло раждано за грях…

 

Гласът му беше дрезгав. И опасен.

Цигарата в ръката ѝ трепти.

Тютюнът бе „Житан“. И първокласен.

Като мъжът. Навярно... Може би.

 

Ръката му не трепва ни на йота.

Кобурът под сакото му личи.

Зад тях тромпет без жал убива нота.

– Очаквах те и ти дойде. Нали?

 

Целуна я. Насред танго и хора.

И тя отказа даже да го спре…

… а на бедрото дебнат ножът „Мора“

и „Колт“, калибър двадесет и две.

 

Жени Иванова