сряда, 2 август 2023 г.

Madame Toannet. La lettre 🙂

 "Мадам, дуелът май ще се забави.
Ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлият ви глас...

… и ако днес мъжът ви ме простреля,
спасявайки семейната си чест,
ще помня ароматната постеля
и тъй интимният ви нежен жест,

от който всичко в мене беше струна
и смея да твърдя, че бях скала!
(мъжът Ви с гняв надписал е куршума –
мишената е моята глава)…"

Реши мадам да изяде писмото,
закърши пръсти с яростта на рис,
че вместо чай да пие днес в леглото
търпи отново мъжкия каприз –

дуели, пури, даже куртизанки,
а привечер и чашите с порто...
– Мари! – (къде е тази хулиганка!) –
По гащи съм и чудя се защо...

– Мадам, задачата си тъкмо свърших.
Приготвих белия Ви тоалет,
а както винаги (по повод същи)
и траурен. При повече късмет.

Жени Иванова


Относно: Тълпата



Коварна съм. Безлика. Безпардонна.
И нямам чувства. Имам интерес.
Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.
Играя си с нивото ти на стрес.

Понеже съм тълпа… Поднасям клюки –
говоря си с жена ти всеки ден.
И на любовница, Петров, не случи!
Но с тъща си ще бъдеш откровен…

Усещаш ли усмивката на шефа –
за пенсия изобщо не мисли…
А те, Малдивите, са ‘баси кефа,
но ти си, брат ми, онзи без пари.

На кръвното не можеш да разчиташ.
За него, виж, се грижи новинар.
За камъка огромен си магнитът.
И ще го носиш, обещавам, с чар.

Понеже сме тълпата, дето влачиш,
учудващо, Петров, си още жив…
като Атлас си предполагам, значи,
но в случая кръщавам те… Сизиф!

Жени Иванова,

забележка: Петров е събирателен образ.



Примка от коприна

 


                                       (по Реймънд Чандлър)
 

– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!
Секундите до срещата броях.
И тази рокля!… Като ръкавица
обгръща тяло раждано за грях…
 
Гласът му беше дрезгав. И опасен.
Цигарата в ръката ѝ трепти.
Тютюнът бе „Житан“. И първокласен.
Като мъжът. Навярно... Може би.
 
Ръката му не трепва ни на йота.
Кобурът под сакото му личи.
Зад тях тромпет без жал убива нота.
– Очаквах те и ти дойде. Нали?
 
Целуна я. Насред танго и хора.
И тя отказа даже да го спре…
… а на бедрото дебнат ножът „Мора“
и „Колт“, калибър двадесет и две.
 
Жени Иванова