(по Реймънд Чандлър)
– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!
Секундите до срещата броях.
обгръща тяло раждано за грях…
Гласът му беше дрезгав. И опасен.
Цигарата в ръката ѝ трепти.
Тютюнът бе „Житан“. И първокласен.
Като мъжът. Навярно... Може би.
Ръката му не трепва ни на йота.
Кобурът под сакото му личи.
Зад тях тромпет без жал убива нота.
– Очаквах те и ти дойде. Нали?
Целуна я. Насред танго и хора.
И тя отказа даже да го спре…
… а на бедрото дебнат ножът „Мора“
и „Колт“, калибър двадесет и две.
Жени Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар