Коварна съм. Безлика. Безпардонна.
И нямам чувства. Имам интерес.
Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.
Играя си с нивото ти на стрес.
Понеже съм тълпа… Поднасям клюки –
говоря си с жена ти всеки ден.
И на любовница, Петров, не случи!
Но с тъща си ще бъдеш откровен…
Усещаш ли усмивката на шефа –
за пенсия изобщо не мисли…
А те, Малдивите, са ‘баси кефа,
но ти си, брат ми, онзи без пари.
На кръвното не можеш да разчиташ.
За него, виж, се грижи новинар.
За камъка огромен си магнитът.
И ще го носиш, обещавам, с чар.
Понеже сме тълпата, дето влачиш,
учудващо, Петров, си още жив…
като Атлас си предполагам, значи,
но в случая кръщавам те… Сизиф!
Жени Иванова,
забележка: Петров е събирателен образ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар