"Мадам, дуелът май ще се забави.
Ще стигне ли писмото ми до Вас,
не знам, любима, (виждам стадо крави)
в ума си чувам топлият ви глас...
… и ако днес мъжът ви ме простреля,
спасявайки семейната си чест,
ще помня ароматната постеля
и тъй интимният ви нежен жест,
от който всичко в мене беше струна
и смея да твърдя, че бях скала!
(мъжът Ви с гняв надписал е куршума –
мишената е моята глава)…"
Реши мадам да изяде писмото,
закърши пръсти с яростта на рис,
че вместо чай да пие днес в леглото
търпи отново мъжкия каприз –
дуели, пури, даже куртизанки,
а привечер и чашите с порто...
– Мари! – (къде е тази хулиганка!) –
По гащи съм и чудя се защо...
– Мадам, задачата си тъкмо свърших.
Приготвих белия Ви тоалет,
а както винаги (по повод същи)
и траурен. При повече късмет.
Жени Иванова
Няма коментари:
Публикуване на коментар